За спагетите, ББС, първи април и връзката между тях

Днес е първи април 2009г. На същия ден през 1957 г. един човек на име Ричард Димбълби – водещ на предаването „Панорама“ по BBC, поставя началото на една техника, която се оказва много ефективна и ред компании препдриемат подобни действия. Господин Димбъли пуска двуминутен репортаж за „отглеждането и брането“ на спагети в Швейцария. Дотогава такива шеги по телевизията не е имало и зрителите гледали „реални“ кадри как работници берат спагети от дърветата. Накрая видеото завършва с думите: „Няма такова нещо като домашно отглеждани спагети“.

Показаните кадри, разбира се, били измислица. Но влиянието им върху аудитортията било съвсем реално:  стотици зрители се обаждали в BBC, искайки да знаят как и те могат да си отгледат спагетени дървета в техните домове. (Отговорът на медията бил „ Вземете щипка спагети, сложете ги в доматен сос и чакайте“.) Този  телевизионен гег си остава един от най-великите медийни номера правени някога.

Оттогава до днес корпорации като Google, Tesco, Taco Bell и др. Също са записани в листата с най-оригинални и същевременно с огромен публичен резонанс първоаприлски шеги. Ричард Лермър – излъпнителен директор на RLM Public Relations  и автор на книгата „Punk Marketing: Get Off Your Ass and Join the Revolution“ казва, че шегите и закачките са безценна маркетингова възможност. Например „проектът“ на Гугъл Австралия gDay,който обеща да намира съдържание в интернет, преди то да е създадено. Подобни похвати са иделани в периоди на криза, когато хората тчаяно търсят нещо развеселяващо сред сериозните новини за фалити и банкрути.

Ето и някои от най-великите корпоративни първоаприлски шеги, цитирани многократно в книги и учебници по маркетинг и ПР:

1 април 1996 – Taco Bell обявяват, че са купили Камбаната на свободата (Liberty Bell) и ще я преименуват на „Taco Liberty Bell“. Резултатът (подробности тук) бил 650 публикации във вестниците и 400 репортажа по радиото и телевизията относно „събитието“.

1 април 2000 – Google пускат най-новата си „разработка“  MentalPlex – технология, с помощта на която търсачката чете мислите ви и разбира какво търсите, без да сте написали и една буква. За щастие всички показани резултати след това са свързани с деня на шегата.

1 април 2002 – британската верига супермаркети Tesco рекламират революционен продукт –  генно модифицирани свирещи моркови. Според рекламата, хрупкавите зеленчуци били създадени със специални малки дупчици, които предизвиквали специфични мелодии при готвенето им.

1 април 2005 – NASA публикува на сайта си новина, че е снимана „вода на Марс“. Въпросната снимка се оказва чаша вода, поставена върху десерта Mars.

Read Full Post »

Защо Милко Калайджиев, Дачко и другите „вип“ меценати няма да направят света по-добър

Събрали се в една къща шестнадесет български „звезди“, за да се опитат да направят света по-добър… Това е лайтмотивът на поредния сезон на „ВИП Брадър“.  Тук няма да питам по кой критерий са избирани „випаджи“ като Дачко, Милко, мис Антония и пр. За какво всъщност пиша тези редове ?

За пореден път темата ‘благотворителност’ е в ядрото на гледано от много хора телевизионно предаване. За пореден път в изповедалнята плачещи и подсмърчащи бивши и настоящи миски апелират „Вие си знаете какво да направите“, „Пуснете“, „Пратете“, „Подкрепете“, „Един лев няма да ви сбърка“, след което се отправят към луксозния хол да хапнат нещо вкусно и да пийнат марково уиски със другите съквартиранти.  Вижте ги само как ядат, как лапат със всички възможни отвори на тялото си… Нямам думи. Дали в този момент си мислят за онези деца, които залък нямат да сложат в устата си…!? Дълбоко се съмнявам.

Известна е максимата, че всичко, свързано с деца, винаги печели – като започнем от реклами на продукти, минем през политическите реклами, в които ни зоват да гласуваме за „нашите деца“, и завършим с големия брат, който се оказа доста състрадателен.

Няма да е зле „звездите“ първо да отделят от приходите си за благотворителни цели. Във вестниците се появи информация относно тлъстите хонорари на състрадателните вип личности. Накрая може да излезе, че сумата на хонорарите им ще надвиши доста събраната сума за дарения.

Благотворителността е всъщност част (но не всичко) от онова, което в ПР-а се нарича корпоративна обществена отговорност (CSR) и включва още начина, по който се отнасяме един към друг, етични взаимоотношения между компанията, нейните служители, околната среда и обществото като цяло. В България обаче двете думи се възприемат като синоними и взаимнозаменяеми и съвсем логично превърнахме благотворителността в телевизионно състезание. 

Благотворителноста не трябва да се възприема като начин за постигане на публичност. Компанията, която иска да развива благотворителност, може да предоставя безплатни услуги, да дарява техника, мебели или съоръжения, които не се използват повече във фирмата, но са в добър търговски вид. В Полша например Телекомът дава безплатен интернет на училищата, което не струва почти нищо на компанията, но помага изключително много за образоването на децата. Това е добър пример, че трябва да има баланс между личния интерес и „правенето на добрини“, който, първо да отговаря на изискванията на двете страни и, второ, да е приемлив за мениджърите. Степента на обвързване с благородната идея се определя от намерението, с което това се прави.

Отговорност се поема за дълъг период, а не епизодично. Само с дългосрочна CSR политика компаниите повишават доверието към себе си от страна на бизнеса и клиентите -стават по-прозрачни и имат по-дълготрайни и добри отношения с партньорите. Много компании отказват да работят с фирми, които нямат развита екологична политика например.

Другият проблем е, че за много хра участието на вип звездите е „само ПР“, „ПР ход“, „ПР акция“ и други красноречиви словосъчетания. Така и не успяхме да изясним какво точно значи ПР. Всеки използва тази абревиатура като заместител на всичко неискрено, сбъркано или безсъдържателно в пространството. От пращане на пенсионерите на море до участието на Милко Калайджиев във „ВИП Брадър“; от нова прическа до благотворителност – всичко минава за ПР.

Още по-тежкият проблем е, че сериозната информация по телевизията почти изчезна. Никой не се интересува кои ще са следващите управщяващи и евродепутати, важно е да има риалити формати, врачки, ясновидци и жълтории.

И накрая един въпрос към вас:

Read Full Post »

Закъснял или отменен полет? Какви права имаме и на кого да се оплачем ?

Докато си чаках самолета от Милано за София, попаднах на една много интересна брошура за правата на пътниците в случай на закъснял или отменен полет, на отказано място в самолета и т.н. Досега не я бях виждал по други аерогари, затова превеждам най-важното от нея. Наистина трябва да знаем как да реагираме в такива ситуации. Дипляната съдържа най-често срещаните проблеми и начините, по които пътниците законно могат да търсят обезщетение. И така, при:

ОТКАЗ НА МЯСТО В САМОЛЕТА – имате право на финансова компенсация между 125 и 600 евро, в зависимост от дължината на полета и причиненото от пренасочването закъснение.

ДЪЛГИ ЗАКЪСНЕНИЯ – при закъснение над 5 часа имате право да изисквате възстановяване на стойността на вашия билет, но само при условие, че решите да не пътувате.

ОТМЯНА НА ПОЛЕТ – имате право на финансово обезщетение, в случай че не сте били информирани най-малко 14 дни преди отмяната, пътуването ви е пренасочено или авиокомпанията може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства.

ОБСЛУЖВАНЕ ОТ АВИОКОМПАНИИТЕ – Ако ви бъде отказано място в самолета, или полетът закъснее или бъде отменен, авиокомпанията е длъжна да окаже помощ на пътниците (храна, комуникации и евентуално нощувка). Вие имате право или да продължите пътуването, или да ви върнат стойността на билета.

От авиокомпаниите може да се търси отговорност за вреди, проитичащи от закъснения (до 4800 евро), за повреден или изгубен багаж (до 1200 евро) и за нараняване или смърт при инцидент.

Съществува и черен списък с авиокомпаниите, които не отговарят на критериите за сигурност и съответно достъпът им в рамките на ЕС е забранен.

Read Full Post »

10 съвета за PR на малка фирма

1. Традиционният начин да бъдеш забелязан се изразяваше в купуването на скъпи рекламни площи и в молби до медиите да напишат нещо за вас. Днес най-добрият начин да бъдете забелязани е да публикувате вашите интересни материали онлайн.

2. Не казвайте колко уникални са продуктите/услугите ви. Вместо това, кажете как те могат да решат проблемите на вашите клиенти.

3. Подходете с ентусиазъм и се забавлявайте. Хората обичат да правят бизнес с хора, които харесват.

4. Не разчитайте на безразборно и хаотично пращане на пресрилийзи до медиите.

5. Използвайте пресрилийзите като начин за директна комуникация с вашите ключови публики.

6. Коментирайте по блогове, форуми и пр. (но не говорете за вашите продукти и услуги).

7. Четете подходящи книги за вашия тип бизнес, след това я коментирайте в Amazon. Използвайте истинското си име или името на вашата организация.

8. Снимайте кратко видео и го качете в YouTube.

9. Проучете какви ключови думи използват хората, за да търсят подобни на вашите продукти. Създайте такова съдържание, което ще се „хареса“ на търсещите машини, така че да излиза на по-горни позиции.

10. Не бъдете егоисти. Никой не се интересува от ваш или вашите продукти. Хората се интересуват от тях самите и от решаване на техните проблеми.

Източник: http://www.webinknow.com/

Read Full Post »

Как се крадат идеи в България – верига магазини „Мания“ знае как

Традиционната практика за кражба на идеи е да вземем нещо от чужбина, да го бутнем тук-там и да го пуснем по телевизията или във вестниците у нас. Днес обаче се шокирах от наличието на нов модел, който е още по-прост: взимаш нещо, създадено в България, въобще не го буташ, а само сменяш логото, и го пускаш в своя магазин пак в България.

Става въпрос за наглата кражба на верига магазини „Мания“ на брошурите на „Oviesse“, чиято цел е да образоват потребителя и да му дадат полезна информация за международните размери, как да се грижи за дрехите си и т.н. Всеки, който е влизал в магазина на „Oviesse“, е виждал въпросните дипляни. Аз лично много им се радвам и имам от всички по една, а самата идея за създаването им е похвална.

Вчера обаче в ръцете ми попаднаха две брошури, които ми се сториха до болка познати. Разликата беше само една – докато „Oviesse“ са отпечатали текста на рециклирана хартия, „Мания“ са използвали най-обикновени бели листове. Всичко друго – 1:1 същото.

Питам се, колко трябва да си нагъл, за да стигнеш до подобно действие ? Явно в „Мания“ не допускат, че пазаруващите в „Oviesse“ биха посетили техните second-hand магазини.

Уважаемо ръководство на магазини „Мания“, предлагам ви незабавно да уволните маркетинговия си директор или онзи, който е „дал идеята“ за въпросната брошура, защото това преминава всякакви граници! „Ерата на интелигентните потребители настъпи“ и те много лесно разкриват подобни деяния.

Read Full Post »

Социалните мрежи като ПР инструмент в онлайн среда

Публикувам основните точки, които разгледах в презентацията си на научната конференция „Ние“ журналистика и „Ние“ ПР, организирана от Нов Български Университет.

– социалните мрежи са новото предизвикателство пред ПР и маркетинговите специалисти.

– класация на списание „Форчън“ показва, че топ-мениджърите на 500-те най-големи компании в света имат профил в LinkedIn.

– Включването на някого в социална мрежа най-често става когато получи покана да се присъедини към групата. Регистрираните потребители могат да открият общи познати и нови приятели със сходни интереси. Могат да поддържат контакти с колеги от университета, както и да научат подробности за своите колеги, съученици и техните приятели.  Като цяло в социалните мрежи е валидно правилото  „приятелят на моя приятел е и мой приятел“.

– Google не е единственият колекционер на информация за потребителя. Социалните мрежи съдържат огромни бази данни с лична информация, която дава представа както за отделния човек, така и за връзките му с други хора.

– социалните мрежи представляват ясно изразени групи потребители – например хора с еднаква професия, общи интереси, начин на мислене или социален статус. Това позволява на ПР специалистите да таргетират посланията си към точно определени публики, за които конкретното съобщение наистина представлява интерес и те ще му обърнат внимание.

– Новият рекламен подход, лансиран от Facebook в началото на месец ноември 2007 г., е оригинален с това, че потребителските профили се интегрират в рекламата на продукт, който те вече са опитвали или използвали. Лошата новина е, че никой не ви пита или поне уведомява  дали сте съгласни тази информация да бъде изпратена на приятелите ви. Представете си само следната ситуация: вие сте наркозависим, имате профил във Facebook, купувате си книга от Amazon, за да си помогнете първоначално сам, защото сте много притеснен и не искате да споделяте с никого, и нямате никаква представа за договора между Amazon и Facebook. В момента, в който натиснете бутона „Купи“, вашите контакти автоматично получават съобщението с вашата най-нова покупка от Amazon. Лошо…

– другите типове социални мрежи, чието съдържание се определя изцяло от потребителите, са т.нар. сайтове за споделяне и обмен на информация – например del.icio.us, digg.com и българските им аналози Pipe.bg и Svejo.net. Всеки може да качи препратка към друга страница, която му е направила впечатление, както и да гласува за вече публикувани материали.   ПР специалистите трябва да използват този вид мрежи само тогава, когато наистина има какво да кажат, а не просто да качват поредния пресрилийз – тогава ефектът може и да е с противоположен знак.

Read Full Post »

Служители 2.0

Който знае немски да хвърли едно око на тези два слайда от конференция в Цюрих на тема „Служители 2.0“, които правят сравнение между стария и новия тип служители. На мен много ми хареса.

Read Full Post »

Да се учим на PR от децата

Невероятно е колко много неща можем да научим от децата. Определени черти от тяхното поведение могат да помогнат значително в работата на ПР специалистите.

Още в ранна възраст децата са усвоили един от най-важните компоненти на дадена ПР програма, който много практици забравят, а именно ясно поставени цели. Кое дете не обработва всяка вечер своите родители, че ще слуша, ако му позволят да гледа любимия си филм малко по-късно същата вечер или ако му купят играчка утре. От ПР гледна точка, освен че знае какво иска, детето е способно да идентифицира точното послание, което отключва сърцата и портфейлите на всеки родител – да бъде послушно. Затова не ме учудва фактът, че 5-годишният ми братовчед получава от баща си всеки ден по една нова играчка. Важна роля тук играе и обстоятелството, че те не приемат „не“ за отговор и продължават да настояват, докато не получат онова, което искат. Децата знаят, че често пъти  „не“ означава „може би“, а „може би“ лесно се трансформира в „да“.

За разлика от ПР специалистите, които изпадат в ужас, ако някой иска да ги научи на нещо, което те не знаят, децата постоянно искат да научават нови неща. Те са много любопитни и питат за всичко, което ги вълнува. За децата важи правилото, че няма глупави въпроси, а само глупави отговори. По този начин те трупат знания и информация, които ще използват в подходящия момент. Децата от рано задават най-научните въпроси : защо има ден и нощ, защо небето е синьо, а слънцето – кръгло. Неотдавна чух едно момченце да пита своите родители защо са избрали да пазаруват в даден хипермаркет, а не в друг. С други думи той ги попита как са направили  избор за дадена марка и как са взели своето решение – все въпроси, които специалистите по ПР и маркетинг трябва постоянно да проучват и изследват.

Децата притежават и друга една характеристика, чиято липса сред редица специалисти е голям проблем. Малчуганите нямат бариери във възприемането на света и имат свободата да мислят без ограничения. Те виждат и чуват неща, които по-възрастните не могат, защото ежедневието им ги е вкарало в един коловоз, от който излизане няма. Ако сте маркетингов специалист и искате да разберете как ще се възприеме новата опаковка на даден продукт, проявете смелост и питайте деца. Ще получите абсолютно обективен и искрен отговор, тъй като децата са лишени от предрасъдъци и корпоративни интереси.

Свободата на мисълта води след себе си следващата типична черта на детския характер – креативност и богато въображение. Ако трябва да разрешат проблем, децата гледат по различен начин за света. Всичко се решава „тук и сега“. Нарушават правилата, защото не знаят, че правилата съществуват. За пример вземете една детска рисунка, в която можем да видим оранжево небе и коли, хвърчащи около зелени облаци. Там, където ние виждаме нож за хранене, децата виждат сабята на Зоро, а детската стая може да се окаже джунглата на Тарзан. Креативността в ПР (и не само там) помага изключително много за раждането на оригинални идеи и за решаването на проблеми.

И най-накрая – но не и по важност, трябва да признаем, че децата умеят да превърнат всяко тяхно занимание в забавление. Така дългото пътуване  до морето може да се превърне в забавна програма, включваща песни, игри и весели истории. Затова прекарайте няколко дни с дете и се учете! Освободете се от всякакви задръжки и мисли, забавлявайте се и бъдете дете – това ще има положителен ефект върху работата и начина ви на живот.

Read Full Post »

Толерантни към различните

Днес е денят на толерантността. Замислете се толерантни ли сте към различните. Какво въобще означава да сме толерантни ? Това не значи непременно съгласие, защото тогава говорим за компромис.

Тези, и още други бележки по толерантност – в новия брой на PR’AX от ROI Communication.

PR’AX, бр.VI, 16.11.2007

Read Full Post »

Всичко, което (не) искате да знаете за деня на Филип Котлър в България

Супербранд като Котлър не заслужаваше това, което ни бяха организирали от BGBusiness.

Да започнем с ПР проблемите. Соня Алексиева , ПР консултант на проекта и зодия лъв – както самата тя гордо отбеляза по микрофона – държа встъпително и заключително слово. На лейди Соня искам да припомня по памет част от книгата 500 въпроса за Пъблик Рилейшънс ,а именно: „какво трябва да направи една фирма, ако ПР консултантът й започне да застава пред микрофона повече от клиента ? Отговор: Да си смени консултанта.“ Истинсикят ПР стои зад кулисите. Успехите са за клиента, а провалът – за г-жа Алексиева.  Хората не са си платили, за да слушат каква зодия е ПР консултантката на проекта и колко талантливи са студентите от университета по „народно“ стопанство, както се изрази тя. В този ред на мисли, като ще кани 200 студенти по маркетинг от УНСС, да им организира отделен семинар. Маркетинговите и ПР специалисти, които бяха платили доста пари, се почувстваха меко казано странно. Над 700 души бяхме, което е абсолютно безумие, само и само BGBusiness да прибере парите. Освен това, като ще има студенти, защо само от УНСС ? В Свищов също се учи маркетинг. В Нов Български Университет, където Соня Алексиева е щатен преподавател, също.

Соня Алексиева не си беше свършила работата относно брандирането на залата, рекламните материали и медийните партньори. Вместо „Капитал“ и „Мениджър“, медийни партньори бяха „24 часа“ и „Дарик радио“. Не мога да проумея и факта, че медийният партньор „24 часа“  в днешния си брой отделя за световното величие Котлър едно квадратче, а за коцерта на Лили Иванова – цели две страници.

В чантите на генералния спонсор „Глобул“ имаше брошурки на „Кен“, „Weiss Profil“ и „Дентапрайм“. Нямам нищо против тези компании, но някак си не се вместват в рамката на събитието. Плакатите на „Глобул“ пък бяха с правописни грешки – „Най-добриЯ Екип“ примерно.

За сметка на това в материалите, които получихме, открихме „специална изненада“ – PR филм (?!?) за Филип Котлър. А в BGBusiness определено са идеяисти – предлагат дори „Ефективно управление на връзките с обществеността във ВиК сектора“. Както се казва, без коментар.

И сега малко за организацията или по-скоро за липсата на такава. Закъсненията няма да ги коментирам.  Те изглежда са нещо нормално, с което трябва да се примирим. Видя се, че дори и Филип Котлър да дойде, закъснения има. В началото вода се предлагаше „само на медиите“.  Така че минерална вода – само с връзки :) После осъзнаха безумната си грешка и вода имаше за всички, налята в чаши и на принципа „кой превари, той завари“.  Кафе паузите приличаха на концерт по време на предизборна кампания, в който хората се бутаха и настъпваха за да пият поне едно кафе. Само една леличка стоеше зад бара и трябваше да обслужи тези над 700 зажаднели за кафе и знания хора. За кафето бяха разхвърляли тук-там чинийки със сладки от „Пикадили“, които изчезваха със скоростта на светлината. За обяда да не говорим – кроасани с кашкавал и нарязани франзели, пълни с някакви неща. „Кока кола свърши“, Вода – само от чешмата“ и „да си тръгват тия, че ми писна от тях“ бяха редовните реплики на барманката, която имаше желание за всичко друго, но не и за работа.

Това получихме срещу 250 лв на човек.

Съветът ми към BGBusiness e, преди да организират следващия семинар, да изкарат един специализиран курс по организация и управление на специални събития при онези, които вчера бяха техни гости.

Read Full Post »