От 12 юли до 15 октомври ще бъда на египетска земя, по-точно на кораба CALIMERA Nile Style, който прави 7-дневни круизи по река Нил. Работя като Guest Relation, отново към REWE Touristik. Броят на туристите не е голям – в момента на борда са едва 27 души. След 20-ти август се очаква броят им да нарастне, като от 1-ви септември ще посрещаме вече над 100 туристи седмично. Корабът е с дължина 72м, широчина 12м и височина – 14м. Разполага със 70 стаи, разполовени на 4 етажа. Има всякакви удобства и глезотии – масаж, бутик, бар, читалня, игрална зала и т.н.. Престоят на кораба на един човек за една седмица струва 1000 евро. Движим се по отсечката Луксор – Едфу – Ком Омбо – Асуан, която възлиза на около 260 км. Във всеки един от градовете се спира, за да се разгледат сътоветните забележителности. Обикновено това става рано сутрин – между 4 и 5 ч. сутринта, защото жегите са непоносими за правене на каквото и да било. Някои от забележителностите са: храмовете в Луксор и Карнак, храма на бог Хорус, храма в Комомбо, храма на Рамзес II, камилско сафари, градска обиколка на Асуан, нубийско село, ботаническа градина, летене с балон. До края на сезона ще ги разгледам всички. Засега съм посетил ботаническата градина в Асуан, храма на Хорус и летях с балон над Долината на фараоните, беше уникално изживяване !
Това, което правя, е интересно и приятно. Работата ми удоволствие. Имам много свободно време, което няма къде да прекарам. В повечето случаи се движим, а при акустиране нямам още тази смелост да изляза сам някъде. Все пак съм в арабска страна, която има своите особености и опастности.
Първите няколко дни преживях драматични моменти, свързани с аклиматизирането ми към храната, климата и начина на живот в Египет. Мога да го обобщя като 3 в 1 – разтройство, температура и повръщане. За лош късмет българските (въобще европейските ) лекарства не помагат, защото тук бактериите са други и не се влияят от евроилачите. Една седмица ми бе достатъчна, за да преживея трансформацията и сега се чувствам отново добре.
Египет – друга страна, друг начин на живот. Всичко е различно. Ако се разхождаш по улицата, имаш чувството че си в Ирак или в някой филм на ужасите. Хората са мръсни, нечистоплътни и още по-глупави от американците. Глупави, но поназнайват 5 езика. А ние – умни, но и един език не знаем като хората. Мода в облеклото няма – всички ходят с т.нар. ‘галабея’ – нещо като нощница. Жените имат и допълнителен аксесоар – було или кърпа (незнам точно как се казва), която увиват около главата си. „По-модерните“ оставят поне лицето си видимо за околните, но всички останали покриват и лицето, като оставят малък отвор пред очите си. Ефектът е ужасяващ – като видиш една такава жена с черна галабея и мрачен поглед, която се движи право срещу теб, имаш чувството, че иде краят на дните ти. Незнаеш дали не е някоя талибанка, която ще жертва живота си в името на Бог като убие стотици невинни около нея.
Разни продавачи непрекъснато те заговарят на 18 езика, предлагат ти рзалични стоки – от вода и цигари до билки и гердани. От тях няма отърване, преследват те до дупка. На улицата те посрещат дузина кучияши, всеки от който иска да те качи в неговата ‘каляска’. Още толкова ти предлагат по-модерен транспорт – такси. Цени няма, в пазарлъка му е цаката. Всичко работи до полунощ – така например си направих паспортни снимки в 23:30 ч. вечерта. Мизерията е навсякъде и е страшна, още повече че жегата и високите температури също влияят благоприятно за развитието на бактерии, болести и др. Като цяло всеки трябва да е много предпазлив, ако иска да се върне здрав вкъщи.
А транспортът…тук вече незнам какво да кажа. По улиците се движат някакви, да ги наречем ‘превозни средства’, но в никакъв случай надеждни автомобили. Всички те са еднакви – бели на цвят, еднакво раздрънкани и полупотрошени. А само да ги шидия как карат….оле, майко! Аз си мислех, че българите са най-безотговрните шофьори, оказва се обаче, че сме цвете за мирисане пред египетския водач. Той не знае що е то светофар и съответно какво означава всеки един светлинен сигнал. Ако в Египет спреш на червено си ‘пречка’ в движението – всички започват яростно да подсвиркват и бибиткат. За тях винаги е зелено! Всеки кара в която лента си иска,това не е никакъв проблем. Изпреварват когато и където пожелаят. Пешеходци не признават.
Тук спирам. Отивам да се стягам за купона довечера – имаме Галабея Парти, ще има танци, песни и игри (до зори). В момента плаваме в посока Луксор, където ще пристигнем късно вечерта. Там утре ще изпратим старите туристи и ще посрещнем новите.
Добре дошли на борда…!
Read Full Post »
Keep discovering..! 