Аз бях един от късметлиите, които като по чудо нямаха проблеми със закъсалата и впоследствие отнетото й разрешение за извършване на полети италианска нискотарифна авиокомпания Myair. Оплаквания, закъснения, отменени полети и много изпънати нерви съпътстваха всеки втори, резервирал билет на www.myair.com.
И така, датата е 9.01.2009:
Going out
Date 09-01-2009
Flight number 8I-2625
from Sofiato Venezia
Departure at 10:20 – Arrival at 11:00 of 09-01-2009 Return
Date 11-01-2009
Flight number 8I-2624
from Venezia to Sofia
Departure at 07:00 – Arrival at 09:40 of 11-01-2009
Обстановката рано сутринта на 9 януари 2009 е мрачна и студена. Започват да нахлуват съмнения,че ще излетим за VCE:
И в един момент…о, чудо! Нещо червено започна да пълзи и да се отличава на сиво-белия фон:
Вече беше ясно: полет ще има!
Boarding:
In flight:
Landing Approach:
Кацнахме навреме, времето беше чудесно и изкарахме чудесен уикенд във Венеция, за който вече съм писал в блога. Дойде време да се връщаме. В 5 часа сутринта на 11.01.2009 вече бяхме на летище Марко Поло:
По това време на денонощието няма почти никой, всичко е затворено, до 6 часа и кафе не можахме да си купим:
Бординг на време, излетяхме и пред очите ни се разкри страхотна гледка на пробужащата се Венеция:
Пристигнхме в София, след което червеният CRJ9 се подготви за последния си полет от SOF за VCE. След това SOF изчезна като дестинация в мрежата им. Юни отново се появи, но пак за много кратко. Остава въпросът дали отново някога ще ги видим на родна земя ;)
Тъжна гледка е момента Слънчев бряг. Не само заради пустите и тъмни улици, където нощем можеж да паднеш в някоя шахта и никой няма да те чуе, но и за отчайващата липса на туристи. Миналият петък в Бургас кацна първата машина от Германия и стовари 180 германеца, които се разпръснаха из целия курорт. Дори самолетът, който е излетял от Дюселдорф, се е наложило да направи междинно кацане в Нюрнберг, за да си запълни местата.
По пет-десет човека в хотел, така изглеждат в момента нещата. Петима наивни нещастници, които превъртат не само от скука, но и от студ (без пуловер вечер си загинал). Жал ми е за тези хора, защото в страната им ги лъжат, че още през май едва ли не са египетски температури и парти като на Майорка, а като дойдат и се чудят дали са кацнали в курорта, който преди дни са си избрали от каталога на техния туроператор.
Вървиш по плажната ивица и накъдето и да се обърнеш – бетоновози, кранове, камоини, купчини с пясък,боклуци,строителни материали и отпадъци. А сезонът започна. Официалният му старт бе даден на 1 май.
И пак на никого не му пука. Кой ще носи отговорност за това,че в момента има хора, които са дошли на почивка, а всъщност преживяват най-големя си кошмар? Защо скапаната държава не се намеси и не направи нещо по въпроса? Как искаме тогава да се говорят хубави неща за България навън? В момента имаме 200 човека, които никога повече няма да посетят България. И поне още две хиляди, ако според маркетинговото правило всеки недоволен турист сподели на десет човека трагичната си почивка в Слънчев Бряг. И още, и още…
Решението е много просто: скъпи ми чиновници, незабавно напуснете Държавната агенция по туризъм и дайте път на младите специалисти по ПР и маркетинг да ви оправят бакиите, тъй като и без това заради икономическата криза цифрите от туризма това лято ще са оцветени в червено.
Събрали се в една къща шестнадесет български „звезди“, за да се опитат да направят света по-добър… Това е лайтмотивът на поредния сезон на „ВИП Брадър“. Тук няма да питам по кой критерий са избирани „випаджи“ като Дачко, Милко, мис Антония и пр. За какво всъщност пиша тези редове ?
За пореден път темата ‘благотворителност’ е в ядрото на гледано от много хора телевизионно предаване. За пореден път в изповедалнята плачещи и подсмърчащи бивши и настоящи миски апелират „Вие си знаете какво да направите“, „Пуснете“, „Пратете“, „Подкрепете“, „Един лев няма да ви сбърка“, след което се отправят към луксозния хол да хапнат нещо вкусно и да пийнат марково уиски със другите съквартиранти. Вижте ги само как ядат, как лапат със всички възможни отвори на тялото си… Нямам думи. Дали в този момент си мислят за онези деца, които залък нямат да сложат в устата си…!? Дълбоко се съмнявам.
Известна е максимата, че всичко, свързано с деца, винаги печели – като започнем от реклами на продукти, минем през политическите реклами, в които ни зоват да гласуваме за „нашите деца“, и завършим с големия брат, който се оказа доста състрадателен.
Няма да е зле „звездите“ първо да отделят от приходите си за благотворителни цели. Във вестниците се появи информация относно тлъстите хонорари на състрадателните вип личности. Накрая може да излезе, че сумата на хонорарите им ще надвиши доста събраната сума за дарения.
Благотворителността е всъщност част (но не всичко) от онова, което в ПР-а се нарича корпоративна обществена отговорност (CSR) и включва още начина, по който се отнасяме един към друг, етични взаимоотношения между компанията, нейните служители, околната среда и обществото като цяло. В България обаче двете думи се възприемат като синоними и взаимнозаменяеми и съвсем логично превърнахме благотворителността в телевизионно състезание.
Благотворителноста не трябва да се възприема като начин за постигане на публичност. Компанията, която иска да развива благотворителност, може да предоставя безплатни услуги, да дарява техника, мебели или съоръжения, които не се използват повече във фирмата, но са в добър търговски вид. В Полша например Телекомът дава безплатен интернет на училищата, което не струва почти нищо на компанията, но помага изключително много за образоването на децата. Това е добър пример, че трябва да има баланс между личния интерес и „правенето на добрини“, който, първо да отговаря на изискванията на двете страни и, второ, да е приемлив за мениджърите. Степента на обвързване с благородната идея се определя от намерението, с което това се прави.
Отговорност се поема за дълъг период, а не епизодично. Само с дългосрочна CSR политика компаниите повишават доверието към себе си от страна на бизнеса и клиентите -стават по-прозрачни и имат по-дълготрайни и добри отношения с партньорите. Много компании отказват да работят с фирми, които нямат развита екологична политика например.
Другият проблем е, че за много хра участието на вип звездите е „само ПР“, „ПР ход“, „ПР акция“ и други красноречиви словосъчетания. Така и не успяхме да изясним какво точно значи ПР. Всеки използва тази абревиатура като заместител на всичко неискрено, сбъркано или безсъдържателно в пространството. От пращане на пенсионерите на море до участието на Милко Калайджиев във „ВИП Брадър“; от нова прическа до благотворителност – всичко минава за ПР.
Още по-тежкият проблем е, че сериозната информация по телевизията почти изчезна. Никой не се интересува кои ще са следващите управщяващи и евродепутати, важно е да има риалити формати, врачки, ясновидци и жълтории.
Безумията са навсякъде около нас. Срещаме ги поне веднъж във всекидневието си. Цялата държава е едно безумие. По пътя на логиката, и улиците, и знаците, и пътищата ни са също безумни. Прозрях този факт преди една седмица, когато две коли от Плевен (в една от които бях и аз) се объркаха 5 пъти докато намерят пътя до летището, непосредствено след влизане в София. А причината за объркването е много проста – през 2009 г., до международното летище на страна-членка на ЕС, НЯМА нито един (!) знак или табела, указващи пътя до него. Наистина звучи нереално, но е факт. Човек колкото и да е умен и колкото и стаж зад волана да има, няма как да не се изгуби из сложните отбивки, разклонения, кръстовища и пр.
Всички идващи от Варна, Плевен, Русе и т.н. от цяла Северна България са потенциални жертви на този сложен лабиринт, който (след мъчителни обратни завои и погрешни ходове) се оказа, че минава през калните, мръсни и в окаяно състояние пътища на една циганска махала, за да излезеш директно на родната аерогара.
Като говорим за абсурди, може би трябва да споменем още един. Софийското летище е вероятно единственото в Европа , което няма директна връзка с жп гарата. Не говоря за метро линия, а за един обикновен автобус например. Вместо това, отпред те чакат „супер“ готини таксита, от които ще спомена само някои: ОК Супершанс, ОК Автотранс, ОК Софтранс и т.н.
В заключение моля тези, за които сме гласували, вместо да заседават по 15 мин. в пленарната зала, да решат тези два проблема, за да има поне някакъв смисъл от тяхното жалко депутатстване. Направете нещо, уважаеми депутати. Нас не ни интересува колко 198 решения сте приели последните 3 месеца, а колко от тях действтително сте осъществили. Пет табели и един автобус могат да поочистят и без това опетнения ви имидж. А изборите идат…действайте !
Keep discovering..! 