Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘корпоративна отговорност’

благотворителностПусни, прати, дари...!

Събрали се в една къща шестнадесет български „звезди“, за да се опитат да направят света по-добър… Това е лайтмотивът на поредния сезон на „ВИП Брадър“.  Тук няма да питам по кой критерий са избирани „випаджи“ като Дачко, Милко, мис Антония и пр. За какво всъщност пиша тези редове ?

За пореден път темата ‘благотворителност’ е в ядрото на гледано от много хора телевизионно предаване. За пореден път в изповедалнята плачещи и подсмърчащи бивши и настоящи миски апелират „Вие си знаете какво да направите“, „Пуснете“, „Пратете“, „Подкрепете“, „Един лев няма да ви сбърка“, след което се отправят към луксозния хол да хапнат нещо вкусно и да пийнат марково уиски със другите съквартиранти.  Вижте ги само как ядат, как лапат със всички възможни отвори на тялото си… Нямам думи. Дали в този момент си мислят за онези деца, които залък нямат да сложат в устата си…!? Дълбоко се съмнявам.

Известна е максимата, че всичко, свързано с деца, винаги печели – като започнем от реклами на продукти, минем през политическите реклами, в които ни зоват да гласуваме за „нашите деца“, и завършим с големия брат, който се оказа доста състрадателен.

Няма да е зле „звездите“ първо да отделят от приходите си за благотворителни цели. Във вестниците се появи информация относно тлъстите хонорари на състрадателните вип личности. Накрая може да излезе, че сумата на хонорарите им ще надвиши доста събраната сума за дарения.

Благотворителността е всъщност част (но не всичко) от онова, което в ПР-а се нарича корпоративна обществена отговорност (CSR) и включва още начина, по който се отнасяме един към друг, етични взаимоотношения между компанията, нейните служители, околната среда и обществото като цяло. В България обаче двете думи се възприемат като синоними и взаимнозаменяеми и съвсем логично превърнахме благотворителността в телевизионно състезание. 

Благотворителноста не трябва да се възприема като начин за постигане на публичност. Компанията, която иска да развива благотворителност, може да предоставя безплатни услуги, да дарява техника, мебели или съоръжения, които не се използват повече във фирмата, но са в добър търговски вид. В Полша например Телекомът дава безплатен интернет на училищата, което не струва почти нищо на компанията, но помага изключително много за образоването на децата. Това е добър пример, че трябва да има баланс между личния интерес и „правенето на добрини“, който, първо да отговаря на изискванията на двете страни и, второ, да е приемлив за мениджърите. Степента на обвързване с благородната идея се определя от намерението, с което това се прави.

Отговорност се поема за дълъг период, а не епизодично. Само с дългосрочна CSR политика компаниите повишават доверието към себе си от страна на бизнеса и клиентите -стават по-прозрачни и имат по-дълготрайни и добри отношения с партньорите. Много компании отказват да работят с фирми, които нямат развита екологична политика например.

Другият проблем е, че за много хра участието на вип звездите е „само ПР“, „ПР ход“, „ПР акция“ и други красноречиви словосъчетания. Така и не успяхме да изясним какво точно значи ПР. Всеки използва тази абревиатура като заместител на всичко неискрено, сбъркано или безсъдържателно в пространството. От пращане на пенсионерите на море до участието на Милко Калайджиев във „ВИП Брадър“; от нова прическа до благотворителност – всичко минава за ПР.

Още по-тежкият проблем е, че сериозната информация по телевизията почти изчезна. Никой не се интересува кои ще са следващите управщяващи и евродепутати, важно е да има риалити формати, врачки, ясновидци и жълтории.

И накрая един въпрос към вас:

Реклами

Read Full Post »