Feeds:
Публикации
Коментари

Докато си чаках самолета от Милано за София, попаднах на една много интересна брошура за правата на пътниците в случай на закъснял или отменен полет, на отказано място в самолета и т.н. Досега не я бях виждал по други аерогари, затова превеждам най-важното от нея. Наистина трябва да знаем как да реагираме в такива ситуации. Дипляната съдържа най-често срещаните проблеми и начините, по които пътниците законно могат да търсят обезщетение. И така, при:

ОТКАЗ НА МЯСТО В САМОЛЕТА – имате право на финансова компенсация между 125 и 600 евро, в зависимост от дължината на полета и причиненото от пренасочването закъснение.

ДЪЛГИ ЗАКЪСНЕНИЯ – при закъснение над 5 часа имате право да изисквате възстановяване на стойността на вашия билет, но само при условие, че решите да не пътувате.

ОТМЯНА НА ПОЛЕТ – имате право на финансово обезщетение, в случай че не сте били информирани най-малко 14 дни преди отмяната, пътуването ви е пренасочено или авиокомпанията може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства.

ОБСЛУЖВАНЕ ОТ АВИОКОМПАНИИТЕ – Ако ви бъде отказано място в самолета, или полетът закъснее или бъде отменен, авиокомпанията е длъжна да окаже помощ на пътниците (храна, комуникации и евентуално нощувка). Вие имате право или да продължите пътуването, или да ви върнат стойността на билета.

От авиокомпаниите може да се търси отговорност за вреди, проитичащи от закъснения (до 4800 евро), за повреден или изгубен багаж (до 1200 евро) и за нараняване или смърт при инцидент.

Съществува и черен списък с авиокомпаниите, които не отговарят на критериите за сигурност и съответно достъпът им в рамките на ЕС е забранен.

Advertisements

1. Традиционният начин да бъдеш забелязан се изразяваше в купуването на скъпи рекламни площи и в молби до медиите да напишат нещо за вас. Днес най-добрият начин да бъдете забелязани е да публикувате вашите интересни материали онлайн.

2. Не казвайте колко уникални са продуктите/услугите ви. Вместо това, кажете как те могат да решат проблемите на вашите клиенти.

3. Подходете с ентусиазъм и се забавлявайте. Хората обичат да правят бизнес с хора, които харесват.

4. Не разчитайте на безразборно и хаотично пращане на пресрилийзи до медиите.

5. Използвайте пресрилийзите като начин за директна комуникация с вашите ключови публики.

6. Коментирайте по блогове, форуми и пр. (но не говорете за вашите продукти и услуги).

7. Четете подходящи книги за вашия тип бизнес, след това я коментирайте в Amazon. Използвайте истинското си име или името на вашата организация.

8. Снимайте кратко видео и го качете в YouTube.

9. Проучете какви ключови думи използват хората, за да търсят подобни на вашите продукти. Създайте такова съдържание, което ще се „хареса“ на търсещите машини, така че да излиза на по-горни позиции.

10. Не бъдете егоисти. Никой не се интересува от ваш или вашите продукти. Хората се интересуват от тях самите и от решаване на техните проблеми.

Източник: http://www.webinknow.com/

открий разликите 1

Традиционната практика за кражба на идеи е да вземем нещо от чужбина, да го бутнем тук-там и да го пуснем по телевизията или във вестниците у нас. Днес обаче се шокирах от наличието на нов модел, който е още по-прост: взимаш нещо, създадено в България, въобще не го буташ, а само сменяш логото, и го пускаш в своя магазин пак в България.

Става въпрос за наглата кражба на верига магазини „Мания“ на брошурите на „Oviesse“, чиято цел е да образоват потребителя и да му дадат полезна информация за международните размери, как да се грижи за дрехите си и т.н. Всеки, който е влизал в магазина на „Oviesse“, е виждал въпросните дипляни. Аз лично много им се радвам и имам от всички по една, а самата идея за създаването им е похвална.

Вчера обаче в ръцете ми попаднаха две брошури, които ми се сториха до болка познати. Разликата беше само една – докато „Oviesse“ са отпечатали текста на рециклирана хартия, „Мания“ са използвали най-обикновени бели листове. Всичко друго – 1:1 същото.

Питам се, колко трябва да си нагъл, за да стигнеш до подобно действие ? Явно в „Мания“ не допускат, че пазаруващите в „Oviesse“ биха посетили техните second-hand магазини.

Уважаемо ръководство на магазини „Мания“, предлагам ви незабавно да уволните маркетинговия си директор или онзи, който е „дал идеята“ за въпросната брошура, защото това преминава всякакви граници! „Ерата на интелигентните потребители настъпи“ и те много лесно разкриват подобни деяния.

кликни за уголемяване

Публикувам основните точки, които разгледах в презентацията си на научната конференция „Ние“ журналистика и „Ние“ ПР, организирана от Нов Български Университет.

социални мрежи

– социалните мрежи са новото предизвикателство пред ПР и маркетинговите специалисти.

– класация на списание „Форчън“ показва, че топ-мениджърите на 500-те най-големи компании в света имат профил в LinkedIn.

– Включването на някого в социална мрежа най-често става когато получи покана да се присъедини към групата. Регистрираните потребители могат да открият общи познати и нови приятели със сходни интереси. Могат да поддържат контакти с колеги от университета, както и да научат подробности за своите колеги, съученици и техните приятели.  Като цяло в социалните мрежи е валидно правилото  „приятелят на моя приятел е и мой приятел“.

– Google не е единственият колекционер на информация за потребителя. Социалните мрежи съдържат огромни бази данни с лична информация, която дава представа както за отделния човек, така и за връзките му с други хора.

– социалните мрежи представляват ясно изразени групи потребители – например хора с еднаква професия, общи интереси, начин на мислене или социален статус. Това позволява на ПР специалистите да таргетират посланията си към точно определени публики, за които конкретното съобщение наистина представлява интерес и те ще му обърнат внимание.

– Новият рекламен подход, лансиран от Facebook в началото на месец ноември 2007 г., е оригинален с това, че потребителските профили се интегрират в рекламата на продукт, който те вече са опитвали или използвали. Лошата новина е, че никой не ви пита или поне уведомява  дали сте съгласни тази информация да бъде изпратена на приятелите ви. Представете си само следната ситуация: вие сте наркозависим, имате профил във Facebook, купувате си книга от Amazon, за да си помогнете първоначално сам, защото сте много притеснен и не искате да споделяте с никого, и нямате никаква представа за договора между Amazon и Facebook. В момента, в който натиснете бутона „Купи“, вашите контакти автоматично получават съобщението с вашата най-нова покупка от Amazon. Лошо…

– другите типове социални мрежи, чието съдържание се определя изцяло от потребителите, са т.нар. сайтове за споделяне и обмен на информация – например del.icio.us, digg.com и българските им аналози Pipe.bg и Svejo.net. Всеки може да качи препратка към друга страница, която му е направила впечатление, както и да гласува за вече публикувани материали.   ПР специалистите трябва да използват този вид мрежи само тогава, когато наистина има какво да кажат, а не просто да качват поредния пресрилийз – тогава ефектът може и да е с противоположен знак.

Служители 2.0

Който знае немски да хвърли едно око на тези два слайда от конференция в Цюрих на тема „Служители 2.0“, които правят сравнение между стария и новия тип служители. На мен много ми хареса.

Невероятно е колко много неща можем да научим от децата. Определени черти от тяхното поведение могат да помогнат значително в работата на ПР специалистите.

Още в ранна възраст децата са усвоили един от най-важните компоненти на дадена ПР програма, който много практици забравят, а именно ясно поставени цели. Кое дете не обработва всяка вечер своите родители, че ще слуша, ако му позволят да гледа любимия си филм малко по-късно същата вечер или ако му купят играчка утре. От ПР гледна точка, освен че знае какво иска, детето е способно да идентифицира точното послание, което отключва сърцата и портфейлите на всеки родител – да бъде послушно. Затова не ме учудва фактът, че 5-годишният ми братовчед получава от баща си всеки ден по една нова играчка. Важна роля тук играе и обстоятелството, че те не приемат „не“ за отговор и продължават да настояват, докато не получат онова, което искат. Децата знаят, че често пъти  „не“ означава „може би“, а „може би“ лесно се трансформира в „да“.

дете

За разлика от ПР специалистите, които изпадат в ужас, ако някой иска да ги научи на нещо, което те не знаят, децата постоянно искат да научават нови неща. Те са много любопитни и питат за всичко, което ги вълнува. За децата важи правилото, че няма глупави въпроси, а само глупави отговори. По този начин те трупат знания и информация, които ще използват в подходящия момент. Децата от рано задават най-научните въпроси : защо има ден и нощ, защо небето е синьо, а слънцето – кръгло. Неотдавна чух едно момченце да пита своите родители защо са избрали да пазаруват в даден хипермаркет, а не в друг. С други думи той ги попита как са направили  избор за дадена марка и как са взели своето решение – все въпроси, които специалистите по ПР и маркетинг трябва постоянно да проучват и изследват.

Децата притежават и друга една характеристика, чиято липса сред редица специалисти е голям проблем. Малчуганите нямат бариери във възприемането на света и имат свободата да мислят без ограничения. Те виждат и чуват неща, които по-възрастните не могат, защото ежедневието им ги е вкарало в един коловоз, от който излизане няма. Ако сте маркетингов специалист и искате да разберете как ще се възприеме новата опаковка на даден продукт, проявете смелост и питайте деца. Ще получите абсолютно обективен и искрен отговор, тъй като децата са лишени от предрасъдъци и корпоративни интереси.

детска рисунка

Свободата на мисълта води след себе си следващата типична черта на детския характер – креативност и богато въображение. Ако трябва да разрешат проблем, децата гледат по различен начин за света. Всичко се решава „тук и сега“. Нарушават правилата, защото не знаят, че правилата съществуват. За пример вземете една детска рисунка, в която можем да видим оранжево небе и коли, хвърчащи около зелени облаци. Там, където ние виждаме нож за хранене, децата виждат сабята на Зоро, а детската стая може да се окаже джунглата на Тарзан. Креативността в ПР (и не само там) помага изключително много за раждането на оригинални идеи и за решаването на проблеми.

децата умеят да се забавляват

И най-накрая – но не и по важност, трябва да признаем, че децата умеят да превърнат всяко тяхно занимание в забавление. Така дългото пътуване  до морето може да се превърне в забавна програма, включваща песни, игри и весели истории. Затова прекарайте няколко дни с дете и се учете! Освободете се от всякакви задръжки и мисли, забавлявайте се и бъдете дете – това ще има положителен ефект върху работата и начина ви на живот.

Днес имах среща с един колега, който случайно имаше работа в операта и ме помоли да се видим в 15:00 ч. в кафето й. Оказа се, че операта е в ремонт, всичко вътре е покрито с найлон, и само касата и т.нар. „кафене“ работят. Разликата е там, че докато достъп до касата има всеки български гражданин, то услугите на кафенето могат да ползват „само строителните работници“.

Първо, след като влязох в него, щях да получа инфаркт. Кафененцето изглеждаше по-долно и от най-долната селска кръчма, а ароматът на въздуха беше неочаквано добра комбинация от алкохол, цигари и пържено. Сещате се онзи типичен мирис, който ви лъхва още от вратата, когато влизате в кръчмата на село. Двама български исполина седяха на едната маса и бистреха политиката на чаша бира с кебапчета. Тъкмо тръгнах да сядам, когато дебел мъжки глас се провикна зад бара „Ти к’ъв си?“. За части от секундата ми минаха хиляди отговори на този дълбоко смислен въпрос. Казах само „студент“, след което последва отказът: „А-а-а, кафенето е само за майсторите. Ти като не си майстор, не може да консумираш.“ Без коментар.

Излязох от операта с мисълта, че никога повече няма да вляза там по какъвто и да било повод. Един идиот успя да ме отврати от тази институция може би завинаги.

А ние с моя колега си „консумирахме“ след това в едно кафене от другата страна на улицата… ;-)