PR практиката в България е сред онези професии, за които всеки знае, но почти никой не разбира. Професия, в която неизвестните са доста, а заблудите сред хората – много. Веднага се сещам за последното изследванетна „Фабрика за PR”, което изследва имиджа на професията в страната.Според негопочти половината (44.7%) от анкетираните са по-скоро или напълно съгласни с твърдението, че PR и рекламата са почти едно и също. Също толкова смятат, че PR е форма на пропаганда – дума, която всеки PR практик избягва да употребява и да дава повод да бъде свързвана с работата му.
В началото на образованието си изпитвах ужас от въпроса „Какво е PR?”, тъй като и аз самият не бях напълно наясно с точното му дефиниране. Три години по-късно отговарям значително по-уверено, дори се впускам в по-подробни разяснения и обяснявам също какво не е PR. Трудно е за една сравнително нова за България професия ясно да заяви какво прави, ако като начало не успее да наложи едно име, което да се използва. От горното изследване се оказва, че е неясно дори как се пише наименованието на тази дейност – за едни е „връзки с обществеността”, за други – „Пиар” или „пи ар”. Това е една от насоките, в които трябва да работим в бъдеще – за обединението около едно ясно наименование. В противен случай хората ще продължават да гледат подозрително към всяка професия, която не знае точното си наименование на български език.
Изключително съм доволен от образованието си по PR в Нов български универисет. Една от главните причини е, че черпя знания и ноу-хау от PR-практици, а не от мухлясали от консерватизъм теоретици. Наясно съм, че в университета се получават предимно знания, уменията се придобиват в практиката. Но поддържам тезата, че за да си истински професионалист, трябва да имаш необходимата теоретична подговотка за това. A PR агенциите ни трябва да дават повече шанс на нас, студентите, за да имаме мотивацията да се се себеобразоваме, да знаем, че някой ще ни подаде ръка след като завършим универсиета. Иначе никога няма да излезем от омагьосания кръг „Те не ме наемат, защото нямам опит, а за да придобия опит, трябва някой да ме наеме”.
Присъствието ми на първия PR фестивал в България ми даде възможност да се запозная още по-отблизо със същността и проблемите на PR професията. Наред с това, там видях лицата на много PR специалисти, което ме мотивира и ме амбицира да работя още по-усърдно, „за да бъда един ден и аз като тях”.
Не си представям работата ми като PR без владеене и използване на новите технологии и по-специално онлайн базираните приложения, обединени под името Web 2.0. Думи като RSS, блог, You Tube, social media и пр. трябва да са понятни на всеки, който претендира за професионализъм. В бъдеще PR практиката е немислима без тези явления и аз се радвам, че ги използвам в ежедневието си – сега за лични нужди, а по-късно и в работата. Полезно е да четеш постинги в блоговете на големи агенции като Edelman, Hill&Knowlton, защото научаваш интересни и нови неща. Така например скоро научих, че има разработен модел за прес рилийз специално за социалните медии.
И не на последно място, мисията на всеки един от нас е да работим за утвърждаване имиджа на нашата професия, като спазваме професионалните стандарти и принципи.
