Обикновено когато се пише за Венеция се изпозват само романтични и красноречиви словосъчетания. Не че не са верни, но има и други неща, които хората забравят да напишат, опиянени от атмосферата на града. И аз като всички останали започвам разказа си романтично.
Класика и модерност са съчетани по невероятен начин. Една разходка по Канале Гранде е достатъчна, за да се види контраста между наредените една до друга стари дворци, величествени катедрали, типичните венециански тесни къщички, лъскави хотели и порутени сгради с паднала мазилка.
Площадът “Сан Марко” – един от символите на града, може както да те възхити с красивите си сгради и скъпите бутици, така и да те отврати с тълпите обезумяли туристи, които гледат повече през фотообектива, отколото с очите си. Не са за пропускане базиликата “Сан Марко” – един от най-величествените християнски паметници в Европа, както и камбанарията, висока около 100 м и часовниковата кула с лъва на “Сан Марко”. Безспорна атракция са полицията и линейките, които се придвижват с лодки.
Разбира се, и аз като всеки друг турист исках да премина по моста на въздишките. Незнайно защо, всеки свързва този мост с любовта и романтиката. Историята на този мост обаче се оказа коренно различна. Той свързвал Двореца на дожите с Централния затвор и бил последното място, откъдето осъдените са можели да видят слънцето, преди да бъдат заведени в мрачните подземия на затвора.
Венеция разполага с около 150 канала и над 400 моста. За тези два дни пресякох над 40 мостове, наслаждавах се на цветята, които украсяват прозорците на почти разпадналите се се и с олющена мазилка къщи. Но дори такива, тяхната пищност и цветност направо те грабват. Всеки прозорец разказва своята история. Съчетанието на ренесансовите сгради с водата, небето и пространствата са уникална гледка.
Дотук с романтиката.
Венеция все повече започва да прилича на някакъв нов тип Дисниленд. Човек има човството, че там няма местно население, а само тълпи от туристи, които идват да разглеждат забележителностите. Туризмът коренно е променил облика на града. На всяка крачка има хотели, маркови бутици и ресторанти с невероятно скъпи цени, както и магазинчета с „венециански” маски и сувенири, идващи предимно от Китай.
Кошчетата за боклук са труднооткриваеми, затова улиците са изключително мръсни. Не се пуши никъде освен на улицата. Ако искаш да седнеш в заведение, задължително плащаш такса обслужване. Аз например си купих едно еспресо в пастмасова чаша, след което излязох навън и седнах на стола да изпуша една цигара. Продавачът дойде и учтиво ме изгони с думите, че седенето на тази маса се заплаща.
Съотношението цена-качество е обратно пропорционално, т.е. високи цени-занижено качество. Вкусната италианската пица е мит. Сядах в четири заведения, две от тях на самия Сан Марко. В България са по-вкусни. Върхът беше в един от ресторантите на Сан Марко, където платих 7 евро за една кока-кола. Като добавим и пицата, платих 23 евро. Не е малко.
Въпреки всичко, прекарах два чудесни дни с приятели в един от най-красивите европейски градове, който е задължително да бъде видян от всеки пътешественик като мен.
Готин поглед, четох накрая. Другото всеки го казва :)
Добре дошъл в света на реалността.Ако си посетил Венеция през лятото м.август, ще си разочарован почти напълно.Има много причини да се откажеш от визита с цел туризъм.Например съществува стара канализация която се излива в плавателните канали свободно.Миризмата(вонята) на смрад и застояла вода е направо непоносима при августовските жеги.Това се случва когато водата в лагуната е в застой(както известно венеция е разположена в нещо като лагуна).Дори и туристите които са за няколко часа или дни в този град зпочват да се възмущават.”Цифроманията” на венецианците е характерната им черта.За пръв път посетих Венеция преди 23години служебно.Тогава “едно кафе и кола” на площад Сан Марко струваше около 20тина $ щатски,така че в цифрово изражение цените са горе долу като споменатите сега, с разлика единствено в паричната единица.Другата “особеност” за Венеция е, че не само се плаща такса за ползуване на маса в заведение ами прилагат и един “нашенски номер”- келнерите пишат цената според клиента , т.е. по тяхна си преценка когато видят че си чужденец и турист тя става фантастична и няма нищо общо с тази написана в менюто.Друг “сюрприз” във Венеция ,който може да ви се случи както в повечето големи италиански градове е , че гъмжи от джебчии и измамници.Нашите американски туристи като са там ги предупреждаваме да не носят много пари,да не се доверяват да обменят пари на улицата и да не носят скъпи вещи със себе си разхождайки се.През миналата година имах доста случаи на оплаквания от туристи в тази връзка.В повечето случаи възрастни американки ,които са се разделили с дамските си чанти и определена сума пари плюс документи. Така,че въпреки че няма друг град в света като Венеция може да преживеете доста и отрицателни емоции,които да ви отказат да го посетите още един път с цел туризъм.
Skitnik, много ми хареса коментара ти. Напълно си прав! Явно и ти работиш в туризма, за да имаш толкова подробни впечатления. Аз работя за REWE Touristik, въпреки че посещението ми във Венеция беше с приятели, а не служебно.
Byah vuv Venezia prez oktomvri. Za sujalenie ne mojah da razgledam vsichki zabelejitelnosti. Razocharovana sum ot turisticheskata firma, s koyato hodih na ekskurziya. T.nar. ekskurzovodka ne znaeshe nito italianski, nito angliiski. V Dvoreca na dojite nyakakav slujitel ni razvede na galop i obyasnyavashe suho na nemski, a v muzeya na pl. San Marko hodihme sami i t.n.
Всяко нещо има и добра и лоша страна. Мисля, че по-важното е че сте отишли и сте видяли. Може би, това ще остане за цял живот. Всичко се забравя, остава само усещането за красивото и неворятно усещане на този уникален град. Аз бих го посетила с удоволствие.
Здравейте! Аз съм ученичка и миналата година посетих Венеция по път за езикова практика в Испания. Аз лично останах възхитена от града, въпреки че прекарах само няколко часа там. За де не се повтарям с горните мнения само ще кажа, че архитектурата и атмосферата са пленителни. Тъй като бях там през есента не усетих вонята на канал, но съм сигурна, че има такава (просто няма начин да няма). А за цените ме предупредиха, така че въобще не се пробвах да седна в някое кафене. Изключително много ме възхити обаче организацията в града. Екскурзоводката изрично ни предупреди, че трябва да ходим отдясно, независимо че сме пешеходци. Затова и въпреки огромните тълпи нямаше блъсканици (а може би се дължеше на това, че почти на всеки ъгъл имаше регулировчик на движението, т. е. на хората). Да не говорим и че площадът “Сан Марко” беше наводнен и на връщане от разходката трябваше да вървим по дървени скари над водата.
Според мен наистина си заслужава човек да посети този прекрасен град въпреки лошите му черти, които въобще не са малко. Не случайно самите италианци са нарекли Венеция “Serenissima” (”Светейша”). Този град ще се хареса както на непоправимите романтици и мечтатели, така и на ценителите на естетиката и красотата.
Иване, радвам се ,че си описал накратко емоциите, които прежишяхме заедно! Много хубави снимки си сложил. Като допълнение към твоя разказ мога да кажа, че е много важно с кой отиваш на това толкова колоритно място!.. Изключително съм щастлива, че именно ти допринасяше почивката ми да бъде още по-приятна!!! целувки…:)
mn mn mn krasivooooooo