Публикувам основните точки, които разгледах в презентацията си на научната конференция „Ние“ журналистика и „Ние“ ПР, организирана от Нов Български Университет.

- социалните мрежи са новото предизвикателство пред ПР и маркетинговите специалисти.
- класация на списание „Форчън“ показва, че топ-мениджърите на 500-те най-големи компании в света имат профил в LinkedIn.
- Включването на някого в социална мрежа най-често става когато получи покана да се присъедини към групата. Регистрираните потребители могат да открият общи познати и нови приятели със сходни интереси. Могат да поддържат контакти с колеги от университета, както и да научат подробности за своите колеги, съученици и техните приятели. Като цяло в социалните мрежи е валидно правилото „приятелят на моя приятел е и мой приятел“.
- Google не е единственият колекционер на информация за потребителя. Социалните мрежи съдържат огромни бази данни с лична информация, която дава представа както за отделния човек, така и за връзките му с други хора.
- социалните мрежи представляват ясно изразени групи потребители – например хора с еднаква професия, общи интереси, начин на мислене или социален статус. Това позволява на ПР специалистите да таргетират посланията си към точно определени публики, за които конкретното съобщение наистина представлява интерес и те ще му обърнат внимание.
- Новият рекламен подход, лансиран от Facebook в началото на месец ноември 2007 г., е оригинален с това, че потребителските профили се интегрират в рекламата на продукт, който те вече са опитвали или използвали. Лошата новина е, че никой не ви пита или поне уведомява дали сте съгласни тази информация да бъде изпратена на приятелите ви. Представете си само следната ситуация: вие сте наркозависим, имате профил във Facebook, купувате си книга от Amazon, за да си помогнете първоначално сам, защото сте много притеснен и не искате да споделяте с никого, и нямате никаква представа за договора между Amazon и Facebook. В момента, в който натиснете бутона „Купи“, вашите контакти автоматично получават съобщението с вашата най-нова покупка от Amazon. Лошо…
- другите типове социални мрежи, чието съдържание се определя изцяло от потребителите, са т.нар. сайтове за споделяне и обмен на информация – например del.icio.us, digg.com и българските им аналози Pipe.bg и Svejo.net. Всеки може да качи препратка към друга страница, която му е направила впечатление, както и да гласува за вече публикувани материали. ПР специалистите трябва да използват този вид мрежи само тогава, когато наистина има какво да кажат, а не просто да качват поредния пресрилийз – тогава ефектът може и да е с противоположен знак.



Само дето българските социални мрежи са все още бая недомаслени. Трудно се популяризират стоки, услуги, сайтове и личности чрез тях. Засега…
Добре като факти и все пак становище – за или против социалните мрежи и имаш ли наблюдения някой в бг да ги използва именно в тази насока?
Аз съм „за“ социалните мрежи. Напоследък започнах да популяризирам новия си блог за Интернет маркетинг и е- търговия (И) чрез тях. Резултатите са много добри. На втория ден след старта на рекламната кампания имах 143 посещения в блога си.
Това са очевадни факти, но да не забравяме, че аз току- що започнах този експеримент. Ще си поговорим пак след задължителните 4 месеца от началото на кампанията…