Невероятно е колко много неща можем да научим от децата. Определени черти от тяхното поведение могат да помогнат значително в работата на ПР специалистите.
Още в ранна възраст децата са усвоили един от най-важните компоненти на дадена ПР програма, който много практици забравят, а именно ясно поставени цели. Кое дете не обработва всяка вечер своите родители, че ще слуша, ако му позволят да гледа любимия си филм малко по-късно същата вечер или ако му купят играчка утре. От ПР гледна точка, освен че знае какво иска, детето е способно да идентифицира точното послание, което отключва сърцата и портфейлите на всеки родител – да бъде послушно. Затова не ме учудва фактът, че 5-годишният ми братовчед получава от баща си всеки ден по една нова играчка. Важна роля тук играе и обстоятелството, че те не приемат „не“ за отговор и продължават да настояват, докато не получат онова, което искат. Децата знаят, че често пъти „не“ означава „може би“, а „може би“ лесно се трансформира в „да“.
За разлика от ПР специалистите, които изпадат в ужас, ако някой иска да ги научи на нещо, което те не знаят, децата постоянно искат да научават нови неща. Те са много любопитни и питат за всичко, което ги вълнува. За децата важи правилото, че няма глупави въпроси, а само глупави отговори. По този начин те трупат знания и информация, които ще използват в подходящия момент. Децата от рано задават най-научните въпроси : защо има ден и нощ, защо небето е синьо, а слънцето – кръгло. Неотдавна чух едно момченце да пита своите родители защо са избрали да пазаруват в даден хипермаркет, а не в друг. С други думи той ги попита как са направили избор за дадена марка и как са взели своето решение – все въпроси, които специалистите по ПР и маркетинг трябва постоянно да проучват и изследват.
Децата притежават и друга една характеристика, чиято липса сред редица специалисти е голям проблем. Малчуганите нямат бариери във възприемането на света и имат свободата да мислят без ограничения. Те виждат и чуват неща, които по-възрастните не могат, защото ежедневието им ги е вкарало в един коловоз, от който излизане няма. Ако сте маркетингов специалист и искате да разберете как ще се възприеме новата опаковка на даден продукт, проявете смелост и питайте деца. Ще получите абсолютно обективен и искрен отговор, тъй като децата са лишени от предрасъдъци и корпоративни интереси.
Свободата на мисълта води след себе си следващата типична черта на детския характер – креативност и богато въображение. Ако трябва да разрешат проблем, децата гледат по различен начин за света. Всичко се решава „тук и сега“. Нарушават правилата, защото не знаят, че правилата съществуват. За пример вземете една детска рисунка, в която можем да видим оранжево небе и коли, хвърчащи около зелени облаци. Там, където ние виждаме нож за хранене, децата виждат сабята на Зоро, а детската стая може да се окаже джунглата на Тарзан. Креативността в ПР (и не само там) помага изключително много за раждането на оригинални идеи и за решаването на проблеми.
И най-накрая – но не и по важност, трябва да признаем, че децата умеят да превърнат всяко тяхно занимание в забавление. Така дългото пътуване до морето може да се превърне в забавна програма, включваща песни, игри и весели истории. Затова прекарайте няколко дни с дете и се учете! Освободете се от всякакви задръжки и мисли, забавлявайте се и бъдете дете – това ще има положителен ефект върху работата и начина ви на живот.
И все пак сякаш ученето от децата не би дало толкова добри резултати :) Именно тяхната искреност, липса на бариери и богато въображение ги различват от възрастните, за които принципно е предназначена рекламата. ПР агентите трябва да се съобразяват с ограничеността на върастните…
дай да се разберем кое наричаш деца, щото минат ли 3-4 клас и всичката тая невинност се губи :(
@sickdreamer, децата също се съобразяват с ограниченията на възрастните – нали и те живеят на нашата шантава планета. Повярвай ми – децата на две също слушат чалга, също стоят в задимени стаи, а но 5 носят обърнати кръстове и джойнтчета като бате – така де – децата още от първите си вдишвания почват да се съобразяват, приспособяват и ограничават със и от света на възрастните…
явно не ни съвпадат мненията, в което няма нищо лошо разбира се :)
деца наричам всички онези, които още нямт предразсъдъци и мислят свободно, независимо от възръстта… Както казва Светлина, може би с влизането в училище картинката се промения.
Имаше една книжка на Дж. Фостър „Как се раждат идеите“, в която се обсъждат горе-долу същите неща. Напълно съм съгласен с идеята на поста. Когато се променяме, е добре да знаем какво развиваме и какво оставяме зад нас. Начинът на мислене не е изключение.
„От ПР гледна точка, освен че знае какво иска, детето е способно да идентифицира точното послание, което отключва сърцата и портфейлите на всеки родител – да бъде послушно. Затова не ме учудва фактът, че 5-годишният ми братовчед получава от баща си всеки ден по една нова играчка. Важна роля тук играе и обстоятелството, че те не приемат „не” за отговор и продължават да настояват, докато не получат онова, което искат. Децата знаят, че често пъти „не” означава „може би”, а „може би” лесно се трансформира в „да”.“
Братовчед ти прави лоша услуга на детето си :D
Да, децата често пробват дали няма да се случи това, което искат, ако го повторят още 10,000 пъти едно след друго, но не непременно се огорчават и наскърбяват на света, ако това не стане.
Добрият родител трябва практически редовно да отказва (с обяснения, доводи и всякакви тактики), ако не иска да възпита поредния свръхзадоволен консуматор…
Бу,
аз все още нямам деца, но около мен – колкото искаш :) Съгласен съм, че родителите трябва по-често да отказват.
:D ама ужасно обичам хората да се съгласяват с мен.
Здравйте,харесва ми сайта и често го посещавам.А колкото до темата ,тя ми напомня за една книга „Защо купуваме“ на Пако Ъндърхил и който не е съгласен с Иван Беров,нека я прочете за да се убеди в казаното по горе. :)
Благодаря
Мда, често срещан синдром не само на ПР специалистите, ами на много други хора е, че като са се назовали „специалисти“ си мислят, че са хванали господ за … нещо си там и че никой повече на нищо не може да ги научи, щото знаят всичко.
Reality check!