Днес имах среща с един колега, който случайно имаше работа в операта и ме помоли да се видим в 15:00 ч. в кафето й. Оказа се, че операта е в ремонт, всичко вътре е покрито с найлон, и само касата и т.нар. „кафене“ работят. Разликата е там, че докато достъп до касата има всеки български гражданин, то услугите на кафенето могат да ползват „само строителните работници“.
Първо, след като влязох в него, щях да получа инфаркт. Кафененцето изглеждаше по-долно и от най-долната селска кръчма, а ароматът на въздуха беше неочаквано добра комбинация от алкохол, цигари и пържено. Сещате се онзи типичен мирис, който ви лъхва още от вратата, когато влизате в кръчмата на село. Двама български исполина седяха на едната маса и бистреха политиката на чаша бира с кебапчета. Тъкмо тръгнах да сядам, когато дебел мъжки глас се провикна зад бара „Ти к’ъв си?“. За части от секундата ми минаха хиляди отговори на този дълбоко смислен въпрос. Казах само „студент“, след което последва отказът: „А-а-а, кафенето е само за майсторите. Ти като не си майстор, не може да консумираш.“ Без коментар.
Излязох от операта с мисълта, че никога повече няма да вляза там по какъвто и да било повод. Един идиот успя да ме отврати от тази институция може би завинаги.
А ние с моя колега си „консумирахме“ след това в едно кафене от другата страна на улицата… ;-)



Най- краткият виц бил този: „Един евреин станал миньор.“
Мисля, че има един още по- кратък и много по- смешен виц: „Един българин станал бизнесмен.“
Последните 18 години доказаха, че инж. Ганеф не става за бизнесмен. Защото неговата перверзна бизнес философия гласи: „Гледай да не се минеш, но гледай на всяка цена да минеш клиента си!“
Инж. Ганеф се мисли, разбира се, за много интелигентен, за специалист по всичко, но в най- общи линии той като че ли не става за мислител (ние нямаме нито един значителен философ); не става и за бизнесмен. Тъжно, но факт…
Е как бе Апосолов, няма ли сме философ. А Грънчаров? Имаме си Грънчаров. ;)
От него по-философ… здраве да е.
Ами вижте дискотеката в операта, как вони на снобизъм, мутрещина и псевдозвездие. Там само „богопомазани“ пускат, останалите не са достойни да им бъдат посетители и съответно клиенти.
Аз говоря за философи от класа; философи от световен ранг като Хегел, Кант, Фихте…
Оставете го Грънчаров- всеки прави това, което може…