Аз бях един от късметлиите, които като по чудо нямаха проблеми със закъсалата и впоследствие отнетото й разрешение за извършване на полети италианска нискотарифна авиокомпания Myair. Оплаквания, закъснения, отменени полети и много изпънати нерви съпътстваха всеки втори, резервирал билет на www.myair.com.
И така, датата е 9.01.2009:
Going out
Date 09-01-2009
Flight number 8I-2625
from Sofiato Venezia
Departure at 10:20 – Arrival at 11:00 of 09-01-2009 Return
Date 11-01-2009
Flight number 8I-2624
from Venezia to Sofia
Departure at 07:00 – Arrival at 09:40 of 11-01-2009
Обстановката рано сутринта на 9 януари 2009 е мрачна и студена. Започват да нахлуват съмнения,че ще излетим за VCE:
И в един момент…о, чудо! Нещо червено започна да пълзи и да се отличава на сиво-белия фон:
Вече беше ясно: полет ще има!
Boarding:
In flight:
Landing Approach:
Кацнахме навреме, времето беше чудесно и изкарахме чудесен уикенд във Венеция, за който вече съм писал в блога. Дойде време да се връщаме. В 5 часа сутринта на 11.01.2009 вече бяхме на летище Марко Поло:
По това време на денонощието няма почти никой, всичко е затворено, до 6 часа и кафе не можахме да си купим:
Бординг на време, излетяхме и пред очите ни се разкри страхотна гледка на пробужащата се Венеция:
Пристигнхме в София, след което червеният CRJ9 се подготви за последния си полет от SOF за VCE. След това SOF изчезна като дестинация в мрежата им. Юни отново се появи, но пак за много кратко. Остава въпросът дали отново някога ще ги видим на родна земя ;)
Тъжна гледка е момента Слънчев бряг. Не само заради пустите и тъмни улици, където нощем можеж да паднеш в някоя шахта и никой няма да те чуе, но и за отчайващата липса на туристи. Миналият петък в Бургас кацна първата машина от Германия и стовари 180 германеца, които се разпръснаха из целия курорт. Дори самолетът, който е излетял от Дюселдорф, се е наложило да направи междинно кацане в Нюрнберг, за да си запълни местата.
По пет-десет човека в хотел, така изглеждат в момента нещата. Петима наивни нещастници, които превъртат не само от скука, но и от студ (без пуловер вечер си загинал). Жал ми е за тези хора, защото в страната им ги лъжат, че още през май едва ли не са египетски температури и парти като на Майорка, а като дойдат и се чудят дали са кацнали в курорта, който преди дни са си избрали от каталога на техния туроператор.
Вървиш по плажната ивица и накъдето и да се обърнеш – бетоновози, кранове, камоини, купчини с пясък,боклуци,строителни материали и отпадъци. А сезонът започна. Официалният му старт бе даден на 1 май.
И пак на никого не му пука. Кой ще носи отговорност за това,че в момента има хора, които са дошли на почивка, а всъщност преживяват най-големя си кошмар? Защо скапаната държава не се намеси и не направи нещо по въпроса? Как искаме тогава да се говорят хубави неща за България навън? В момента имаме 200 човека, които никога повече няма да посетят България. И поне още две хиляди, ако според маркетинговото правило всеки недоволен турист сподели на десет човека трагичната си почивка в Слънчев Бряг. И още, и още…
Решението е много просто: скъпи ми чиновници, незабавно напуснете Държавната агенция по туризъм и дайте път на младите специалисти по ПР и маркетинг да ви оправят бакиите, тъй като и без това заради икономическата криза цифрите от туризма това лято ще са оцветени в червено.
Днес е първи април 2009г. На същия ден през 1957 г. един човек на име Ричард Димбълби - водещ на предаването „Панорама“ по BBC, поставя началото на една техника, която се оказва много ефективна и ред компании препдриемат подобни действия. Господин Димбъли пуска двуминутен репортаж за „отглеждането и брането“ на спагети в Швейцария. Дотогава такива шеги по телевизията не е имало и зрителите гледали „реални“ кадри как работници берат спагети от дърветата. Накрая видеото завършва с думите: „Няма такова нещо като домашно отглеждани спагети“.
Показаните кадри, разбира се, били измислица. Но влиянието им върху аудитортията било съвсем реално: стотици зрители се обаждали в BBC, искайки да знаят как и те могат да си отгледат спагетени дървета в техните домове. (Отговорът на медията бил „ Вземете щипка спагети, сложете ги в доматен сос и чакайте“.) Този телевизионен гег си остава един от най-великите медийни номера правени някога.
Оттогава до днес корпорации като Google, Tesco, Taco Bell и др. Също са записани в листата с най-оригинални и същевременно с огромен публичен резонанс първоаприлски шеги. Ричард Лермър – излъпнителен директор на RLM Public Relations и автор на книгата „Punk Marketing: Get Off Your Ass and Join the Revolution“ казва, чешегите и закачките са безценна маркетингова възможност. Например „проектът“ на Гугъл Австралия gDay,който обеща да намира съдържание в интернет, преди то да е създадено. Подобни похвати са иделани в периоди на криза, когато хората тчаяно търсят нещо развеселяващо сред сериозните новини за фалити и банкрути.
Ето и някои от най-великите корпоративни първоаприлски шеги, цитирани многократно в книги и учебници по маркетинг и ПР:
1 април 1996 – Taco Bell обявяват, че са купили Камбаната на свободата (Liberty Bell) и ще я преименуват на „Taco Liberty Bell“. Резултатът (подробности тук) бил 650 публикации във вестниците и 400 репортажа по радиото и телевизията относно „събитието“.
1 април 2000 – Google пускат най-новата си „разработка“ MentalPlex – технология, с помощта на която търсачката чете мислите ви и разбира какво търсите, без да сте написали и една буква. За щастие всички показани резултати след това са свързани с деня на шегата.
1 април 2002 – британската верига супермаркети Tesco рекламират революционен продукт – генно модифицирани свирещи моркови. Според рекламата, хрупкавите зеленчуци били създадени със специални малки дупчици, които предизвиквали специфични мелодии при готвенето им.
1 април 2005 – NASA публикува на сайта си новина, че е снимана „вода на Марс“. Въпросната снимка се оказва чаша вода, поставена върху десерта Mars.
Събрали се в една къща шестнадесет български „звезди“, за да се опитат да направят света по-добър… Това е лайтмотивът на поредния сезон на „ВИП Брадър“. Тук няма да питам по кой критерий са избирани „випаджи“ като Дачко, Милко, мис Антония и пр. За какво всъщност пиша тези редове ?
За пореден път темата ‘благотворителност’ е в ядрото на гледано от много хора телевизионно предаване. За пореден път в изповедалнята плачещи и подсмърчащи бивши и настоящи миски апелират „Вие си знаете какво да направите“, „Пуснете“, „Пратете“, „Подкрепете“, „Един лев няма да ви сбърка“, след което се отправят към луксозния хол да хапнат нещо вкусно и да пийнат марково уиски със другите съквартиранти. Вижте ги само как ядат, как лапат със всички възможни отвори на тялото си… Нямам думи. Дали в този момент си мислят за онези деца, които залък нямат да сложат в устата си…!? Дълбоко се съмнявам.
Известна е максимата, че всичко, свързано с деца, винаги печели – като започнем от реклами на продукти, минем през политическите реклами, в които ни зоват да гласуваме за „нашите деца“, и завършим с големия брат, който се оказа доста състрадателен.
Няма да е зле „звездите“ първо да отделят от приходите си за благотворителни цели. Във вестниците се появи информация относно тлъстите хонорари на състрадателните вип личности. Накрая може да излезе, че сумата на хонорарите им ще надвиши доста събраната сума за дарения.
Благотворителността е всъщност част (но не всичко) от онова, което в ПР-а се нарича корпоративна обществена отговорност (CSR) и включва още начина, по който се отнасяме един към друг, етични взаимоотношения между компанията, нейните служители, околната среда и обществото като цяло. В България обаче двете думи се възприемат като синоними и взаимнозаменяеми и съвсем логично превърнахме благотворителността в телевизионно състезание.
Благотворителноста не трябва да се възприема като начин за постигане на публичност. Компанията, която иска да развива благотворителност, може да предоставя безплатни услуги, да дарява техника, мебели или съоръжения, които не се използват повече във фирмата, но са в добър търговски вид. В Полша например Телекомът дава безплатен интернет на училищата, което не струва почти нищо на компанията, но помага изключително много за образоването на децата. Това е добър пример, че трябва да има баланс между личния интерес и „правенето на добрини“, който, първо да отговаря на изискванията на двете страни и, второ, да е приемлив за мениджърите. Степента на обвързване с благородната идея се определя от намерението, с което това се прави.
Отговорност се поема за дълъг период, а не епизодично. Само с дългосрочна CSR политика компаниите повишават доверието към себе си от страна на бизнеса и клиентите -стават по-прозрачни и имат по-дълготрайни и добри отношения с партньорите. Много компании отказват да работят с фирми, които нямат развита екологична политика например.
Другият проблем е, че за много хра участието на вип звездите е „само ПР“, „ПР ход“, „ПР акция“ и други красноречиви словосъчетания. Така и не успяхме да изясним какво точно значи ПР. Всеки използва тази абревиатура като заместител на всичко неискрено, сбъркано или безсъдържателно в пространството. От пращане на пенсионерите на море до участието на Милко Калайджиев във „ВИП Брадър“; от нова прическа до благотворителност – всичко минава за ПР.
Още по-тежкият проблем е, че сериозната информация по телевизията почти изчезна. Никой не се интересува кои ще са следващите управщяващи и евродепутати, важно е да има риалити формати, врачки, ясновидци и жълтории.
Безумията са навсякъде около нас. Срещаме ги поне веднъж във всекидневието си. Цялата държава е едно безумие. По пътя на логиката, и улиците, и знаците, и пътищата ни са също безумни. Прозрях този факт преди една седмица, когато две коли от Плевен (в една от които бях и аз) се объркаха 5 пъти докато намерят пътя до летището, непосредствено след влизане в София. А причината за объркването е много проста – през 2009 г., до международното летище на страна-членка на ЕС, НЯМА нито един (!) знак или табела, указващи пътя до него. Наистина звучи нереално, но е факт. Човек колкото и да е умен и колкото и стаж зад волана да има, няма как да не се изгуби из сложните отбивки, разклонения, кръстовища и пр.
Всички идващи от Варна, Плевен, Русе и т.н. от цяла Северна България са потенциални жертви на този сложен лабиринт, който (след мъчителни обратни завои и погрешни ходове) се оказа, че минава през калните, мръсни и в окаяно състояние пътища на една циганска махала, за да излезеш директно на родната аерогара.
Като говорим за абсурди, може би трябва да споменем още един. Софийското летище е вероятно единственото в Европа , което няма директна връзка с жп гарата. Не говоря за метро линия, а за един обикновен автобус например. Вместо това, отпред те чакат „супер“ готини таксита, от които ще спомена само някои: ОК Супершанс, ОК Автотранс, ОК Софтранс и т.н.
В заключение моля тези, за които сме гласували, вместо да заседават по 15 мин. в пленарната зала, да решат тези два проблема, за да има поне някакъв смисъл от тяхното жалко депутатстване. Направете нещо, уважаеми депутати. Нас не ни интересува колко 198 решения сте приели последните 3 месеца, а колко от тях действтително сте осъществили. Пет табели и един автобус могат да поочистят и без това опетнения ви имидж. А изборите идат…действайте !
Обикновено когато се пише за Венеция се изпозват само романтични и красноречиви словосъчетания. Не че не са верни, но има и други неща, които хората забравят да напишат, опиянени от атмосферата на града. И аз като всички останали започвам разказа си романтично.
Класика и модерност са съчетани по невероятен начин. Една разходка по Канале Гранде е достатъчна, за да се види контраста между наредените една до друга стари дворци, величествени катедрали, типичните венециански тесни къщички, лъскави хотели и порутени сгради с паднала мазилка.
Площадът „Сан Марко“ – един от символите на града, може както да те възхити с красивите си сгради и скъпите бутици, така и да те отврати с тълпите обезумяли туристи, които гледат повече през фотообектива, отколото с очите си. Не са за пропускане базиликата „Сан Марко“ – един от най-величествените християнски паметници в Европа, както и камбанарията, висока около 100 м и часовниковата кула с лъва на „Сан Марко“. Безспорна атракция са полицията и линейките, които се придвижват с лодки.
Разбира се, и аз като всеки друг турист исках да премина по моста на въздишките. Незнайно защо, всеки свързва този мост с любовта и романтиката. Историята на този мост обаче се оказа коренно различна. Той свързвал Двореца на дожите с Централния затвор и бил последното място, откъдето осъдените са можели да видят слънцето, преди да бъдат заведени в мрачните подземия на затвора.
Венеция разполага с около 150 канала и над 400 моста. За тези два дни пресякох над 40 мостове, наслаждавах се на цветята, които украсяват прозорците на почти разпадналите се се и с олющена мазилка къщи. Но дори такива, тяхната пищност и цветност направо те грабват. Всеки прозорец разказва своята история. Съчетанието на ренесансовите сгради с водата, небето и пространствата са уникална гледка.
Дотук с романтиката.
Венеция все повече започва да прилича на някакъв нов тип Дисниленд. Човек има човството, че там няма местно население, а само тълпи от туристи, които идват да разглеждат забележителностите. Туризмът коренно е променил облика на града. На всяка крачка има хотели, маркови бутици и ресторанти с невероятно скъпи цени, както и магазинчета с „венециански“ маски и сувенири, идващи предимно от Китай.
Кошчетата за боклук са труднооткриваеми, затова улиците са изключително мръсни. Не се пуши никъде освен на улицата. Ако искаш да седнеш в заведение, задължително плащаш такса обслужване. Аз например си купих едно еспресо в пастмасова чаша, след което излязох навън и седнах на стола да изпуша една цигара. Продавачът дойде и учтиво ме изгони с думите, че седенето на тази маса се заплаща.
Съотношението цена-качество е обратно пропорционално, т.е. високи цени-занижено качество. Вкусната италианската пица е мит. Сядах в четири заведения, две от тях на самия Сан Марко. В България са по-вкусни. Върхът беше в един от ресторантите на Сан Марко, където платих 7 евро за една кока-кола. Като добавим и пицата, платих 23 евро. Не е малко.
Въпреки всичко, прекарах два чудесни дни с приятели в един от най-красивите европейски градове, който е задължително да бъде видян от всеки пътешественик като мен.
Докато си чаках самолета от Милано за София, попаднах на една много интересна брошура за правата на пътниците в случай на закъснял или отменен полет, на отказано място в самолета и т.н. Досега не я бях виждал по други аерогари, затова превеждам най-важното от нея. Наистина трябва да знаем как да реагираме в такива ситуации. Дипляната съдържа най-често срещаните проблеми и начините, по които пътниците законно могат да търсят обезщетение. И така, при:
ОТКАЗ НА МЯСТО В САМОЛЕТА – имате право на финансова компенсация между 125 и 600 евро, в зависимост от дължината на полета и причиненото от пренасочването закъснение.
ДЪЛГИ ЗАКЪСНЕНИЯ – при закъснение над 5 часа имате право да изисквате възстановяване на стойността на вашия билет, но само при условие, че решите да не пътувате.
ОТМЯНА НА ПОЛЕТ – имате право на финансово обезщетение, в случай че не сте били информирани най-малко 14 дни преди отмяната, пътуването ви е пренасочено или авиокомпанията може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства.
ОБСЛУЖВАНЕ ОТ АВИОКОМПАНИИТЕ – Ако ви бъде отказано място в самолета, или полетът закъснее или бъде отменен, авиокомпанията е длъжна да окаже помощ на пътниците (храна, комуникации и евентуално нощувка). Вие имате право или да продължите пътуването, или да ви върнат стойността на билета.
От авиокомпаниите може да се търси отговорност за вреди, проитичащи от закъснения (до 4800 евро), за повреден или изгубен багаж (до 1200 евро) и за нараняване или смърт при инцидент.
Съществува и черен списък с авиокомпаниите, които не отговарят на критериите за сигурност и съответно достъпът им в рамките на ЕС е забранен.
1. Традиционният начин да бъдеш забелязан се изразяваше в купуването на скъпи рекламни площи и в молби до медиите да напишат нещо за вас. Днес най-добрият начин да бъдете забелязани е да публикувате вашите интересни материали онлайн.
2. Не казвайте колко уникални са продуктите/услугите ви. Вместо това, кажете как те могат да решат проблемите на вашите клиенти.
3. Подходете с ентусиазъм и се забавлявайте. Хората обичат да правят бизнес с хора, които харесват.
4. Не разчитайте на безразборно и хаотично пращане на пресрилийзи до медиите.
5. Използвайте пресрилийзите като начин за директна комуникация с вашите ключови публики.
6. Коментирайте по блогове, форуми и пр. (но не говорете за вашите продукти и услуги).
7. Четете подходящи книги за вашия тип бизнес, след това я коментирайте в Amazon. Използвайте истинското си име или името на вашата организация.
8. Снимайте кратко видео и го качете в YouTube.
9. Проучете какви ключови думи използват хората, за да търсят подобни на вашите продукти. Създайте такова съдържание, което ще се „хареса“ на търсещите машини, така че да излиза на по-горни позиции.
10. Не бъдете егоисти. Никой не се интересува от ваш или вашите продукти. Хората се интересуват от тях самите и от решаване на техните проблеми.
Традиционната практика за кражба на идеи е да вземем нещо от чужбина, да го бутнем тук-там и да го пуснем по телевизията или във вестниците у нас. Днес обаче се шокирах от наличието на нов модел, който е още по-прост: взимаш нещо, създадено в България, въобще не го буташ, а само сменяш логото, и го пускаш в своя магазин пак в България.
Става въпрос за наглата кражба на верига магазини „Мания“ на брошурите на „Oviesse“, чиято цел е да образоват потребителя и да му дадат полезна информация за международните размери, как да се грижи за дрехите си и т.н. Всеки, който е влизал в магазина на „Oviesse“, е виждал въпросните дипляни. Аз лично много им се радвам и имам от всички по една, а самата идея за създаването им е похвална.
Вчера обаче в ръцете ми попаднаха две брошури, които ми се сториха до болка познати. Разликата беше само една – докато „Oviesse“ са отпечатали текста на рециклирана хартия, „Мания“ са използвали най-обикновени бели листове. Всичко друго – 1:1 същото.
Питам се, колко трябва да си нагъл, за да стигнеш до подобно действие ? Явно в „Мания“ не допускат, че пазаруващите в „Oviesse“ биха посетили техните second-hand магазини.
Уважаемо ръководство на магазини „Мания“, предлагам ви незабавно да уволните маркетинговия си директор или онзи, който е „дал идеята“ за въпросната брошура, защото това преминава всякакви граници! „Ерата на интелигентните потребители настъпи“ и те много лесно разкриват подобни деяния.
- социалните мрежи са новото предизвикателство пред ПР и маркетинговите специалисти.
- класация на списание „Форчън“ показва, че топ-мениджърите на 500-те най-големи компании в света имат профил в LinkedIn.
- Включването на някого в социална мрежа най-често става когато получи покана да се присъедини към групата. Регистрираните потребители могат да открият общи познати и нови приятели със сходни интереси. Могат да поддържат контакти с колеги от университета, както и да научат подробности за своите колеги, съученици и техните приятели. Като цяло в социалните мрежи е валидно правилото „приятелят на моя приятел е и мой приятел“.
- Google не е единственият колекционер на информация за потребителя. Социалните мрежи съдържат огромни бази данни с лична информация, която дава представа както за отделния човек, така и за връзките му с други хора.
- социалните мрежи представляват ясно изразени групи потребители – например хора с еднаква професия, общи интереси, начин на мислене или социален статус. Това позволява на ПР специалистите да таргетират посланията си към точно определени публики, за които конкретното съобщение наистина представлява интерес и те ще му обърнат внимание.
- Новият рекламен подход, лансиран от Facebook в началото на месец ноември 2007 г., е оригинален с това, че потребителските профили се интегрират в рекламата на продукт, който те вече са опитвали или използвали. Лошата новина е, че никой не ви пита или поне уведомява дали сте съгласни тази информация да бъде изпратена на приятелите ви. Представете си само следната ситуация: вие сте наркозависим, имате профил във Facebook, купувате си книга от Amazon, за да си помогнете първоначално сам, защото сте много притеснен и не искате да споделяте с никого, и нямате никаква представа за договора между Amazon и Facebook. В момента, в който натиснете бутона „Купи“, вашите контакти автоматично получават съобщението с вашата най-нова покупка от Amazon. Лошо…
- другите типове социални мрежи, чието съдържание се определя изцяло от потребителите, са т.нар. сайтове за споделяне и обмен на информация – например del.icio.us, digg.com и българските им аналози Pipe.bg и Svejo.net. Всеки може да качи препратка към друга страница, която му е направила впечатление, както и да гласува за вече публикувани материали. ПР специалистите трябва да използват този вид мрежи само тогава, когато наистина има какво да кажат, а не просто да качват поредния пресрилийз – тогава ефектът може и да е с противоположен знак.
1 април 1996 – Taco Bell обявяват, че са купили Камбаната на свободата (Liberty Bell) и ще я преименуват на „Taco Liberty Bell“. Резултатът (подробности 
